БАМР
 

Един на всеки пет младежа в България на възраст между 15 и 25 годишна възраст не учи, не работи и не се обучава


На 19 май 2015 година, в зала "Роял 1" на хотел Балкан, София, се проведе международна конференция "Феноменът NEETs - млади хора, които не учат, не работят и не се обучават: състояние и предизвикателства".

Измежду гостите на форума бяха: Ивайло Калфин, заместник министър-председател и министър на труда и социалната политика, Ваня Кастрева, зам.-министър на образованието, Калин Каменов, заместник-министър на младежта и спорта, Гълъб Донев, заместник-министър на труда и социалната политика, Таня Радочай, Представител на УНИЦЕФ за България, Наталия Георгиева, консултант по въпросите на NEETs, УНИЦЕФ България и Филип Тесто-Фери, Регионален съветник по образование, Регионален офис на УНИЕЦ за Централна и Източна Европа и Общността на независимите държави.

Гости от редица европейско държави представиха своя опит и предизвикателства. С представяния и презентации участваха Киприян Фартушник, Национален институт за образователни науки, Румъния, Денис ван Гесел, Дирекция "Ранно отпадане от училище", Министерство на образованието, културата и науката, Холандия, проф. Робин Симънс, катедра по образование и професионално развитие, Университет Хъдърсфилд, Великобритания, Джон Бътчър, Изпълнителен директор на служба „Образование и младежка заетост“, Шотландия и Кристина Олтеану, съветник по европейските въпроси, Министерство на образованието, Румъния.

Какво представляват NEETs?

Групата на NEETs (neither in employment nor in any education or training) включва младите хора на възраст 15-24 г., които са безработни или икономически неактивни (според определенията на Международната организация на труда) и не участват в никаква форма на обучение или курс за квалификация (Комитет по заетостта на ЕК).

(Източник: http://www.unicef.bg/assets/Conferences/NEETs/NEETs_BG_Final.pdf)

Според доклад, изготвен по задание на УНИЦЕФ България от изследователска агенция ЕСТАТ и представен на конференцията, България се нарежда на първо място в ЕС по брой на младите хора, които не са обхванати нито от образователната, нито от социалната и трудовата. Те са 167 670 от 751 900 лица на възраст между 15 и 24 г., които живеят в страната – или около 22%. Това е най-големият дял в Европейския съюз, където средните нива са около 12,9 на сто. В резултат на този голям процент NEETs, България губи приблизително 2 милиарда лева годишно от БВП.

Като изключително важна за България, Ивайло Калфин посочи превенцията – метод, много по-ефективен от всякакви други усилия като за тази цел трябва и да се обърне внимание на прехода от деца към млади хора. Предивикателство в българския контекст се явява феноменът все по-често децата да по-необразовани от родителите си, както и притеснителните случаи с училища, в които се води че учениците посещават редовно часовете и ходят на училище, но в реалност това са данни, манипулирани заради бюджетни съображения. Като мерки, взети по въпроса с NEETs, г-н Калфин посочи пилотните програми за дуално обучение (съчетаване на работа и учене), програма за назначаване на трудови медиатори, които да насърчават младите хора да се запишат в бюрото по труда, както и програми за субсидирана заетост.

В Румъния, държава със сходен на българския процент NEETs (17%), ситуацията не е много по-различна – въпреки въвеждането на мерки, процентът за последната година не се е променил. В своето представяне, Измежду основните предизвикателства са достигането до тези хора. Само 70 000 NEETs са регистрирани безработни, докато по изчисления 450 000 са нерегистрираните, проблем който съществува и в България и решение на който ще търсят трудовите медиатори. В допълнение, възрастовата група 25-29 г., която е силно засегната от това явление, често не е обект на интервенция/програма (напр. по схемата Гаранция за младежта) и продължава да бъде в голям риск.

В Холандия, от друга страна, фокусът пада върху контрол и следене на преждевременно напускащите училище деца и младежи и създаване на система за ранно предупреждение. Подходът е основан на тристранно сътрудничество между местната власт в лицето на общините, училищата и на трети заинтересовани страни (Министерството на образованието, културата и науката). Подходът задава общата рамка, но универсални решения няма – училищата избират свои собствени методи/политики, заедно с общините.

В своята презентация за реактивиране на младите хора, които не учат, не работят или не се обучават, проф. Робин Симънс от университета Хъдърсфилд обърна внимание на сходни тенденции във Великобритани с цялостната ситуация с NEETs в ЕС. И в Обединеното кралство се наблюдава значителен превес на млади хора от бедни семейства, с ниска квалификация и лични, както и социални пречки пред тяхното участие. В търсене на решения, Великобритания, и по-специално Англия, е насочила вниманието си към областта на предлагането. Решенията могат да бъдат разделени най-общо в 2 категории: (1) стратегии по отношение на човешкия капитал: услуги по предоставяне на консултации и ориентиране, стажуване, програми за повишаване пригодността за заетост и др.; и (2) стратегии с елементи на принуда: съкращаване на помощи, засилено прибягване към принуда и презрително отношение. Това обаче води със себе си и негативни ефекти като несигурна, зле платена работа, ниско ниво на професионално образование с ограничена стойност на пазара на труда и др.

Шотландският опит по отношение въпроса за NEETs беше представен от Джон Бътчър. След кратък поглед над историческите постижения в областта на заетостта, г-н Бътчър даде пример с програми и политики.

Повече информация и материали за конференцията, както и пълния доклад, можете да намерите на сайта на УНИЦЕФ България.

Програма 'Младежта в действие'
Интернет ресурсният център „BGAMR.ORG” е разработен в рамките на проект„МЛАДЕЖКАТА РАБОТА В БЪЛГАРИЯ – ИСТОРИЯ, НАСТОЯЩЕ, БЪДЕЩЕ” № BG12/A5.1/516/R3, изпълняват от СПОФ „Читалища“ с финансовата подкрепа на НЦЕМПИ по програма „Младежта в действие“ на ЕС